1
Ардел Сейнт Луис on Mon Aug 08, 2011 5:21 pm
Ardel St. Louis
~new in town~
/ името на човека не го знам /
Име
Ардел Сейнт Луис
Години
19
Професия
Пея и свиря по заведенията.
Външен вид
Дългата ми тъмно кестенява коса (която сменя оттенъците си според светлината) се спускаше като водопад по раменете ми, чак до кръста, преди да я скъся - сега е на половината на предишната си дължина. Не съм от най-високите, но тялото ми е с убийствени извивки, бързо и ловко. Имам толкова черни очи, дълбоки като бездънна яма, че зениците им не личат. Обличам се небрежно, семпло – най-често с черни дънки, кецове, някаква тениска и черно кожено яке. Косата ми обикновено е вързана на небрежен кок, когато ми е горещо, но във всички други случаи в спусната.
Характер
Огън и вода. Любов и омраза. Егоизъм и алтруизъм. Черно и бяло. Тигър и дракон...
Бас ловя, че никога няма да познаеш какво ще направя в следващия момент. Аз съм непредвидима и настроенията ми се менят бързо като летни бури. Мога да бъда топла, мога да бъда студена. Мога да бъда дявол с ангелски криле, глупакът от картата таро или еквивалент на Джак Спароу... Но това не зависи от теб. Не можеш да знаеш кога ще те настъпя, кога ще те захапя с типичния си сарказъм и ако не знаеш как да си изпросиш помощта ми, не я получаваш. Не се ядосвам лесно, но ако прекалиш и успееш да пресечеш финала на нервната ми щафета, пали кеца и дим да те няма, иначе си ходещ некролог. Мразя, когато някой започва да ме съди прибързано, едва от няколкото лоши думи, които съм изрекла за прическата му. Не, че ми пука кой какво мисли за мен, но е проява на изключителна липса на широко мислене да започнеш да ме съдиш само заради едно нещо. Аз съм такава – груба, егоистична, лоша, и съжалявам за това, но не мога да се скрия от себе си. Реалността ме преследва както сянката ми и единственото ми убежище е незнанието.
История
- Как се казвате?
- Ардел Сейнт Луис.
- С какво се занимавате?
- Практикувам главно скитосване. Пътувам навсякъде с любимия си античен червен Nissan 280z, който пазя като очите си и изкарвам прехраната си като пея и свиря на китара в заведенията, играя на покер и белот и др.
- Не обичате ли да живеете уседнал живот?
- Ако трябва да съм честна - не знам. Но щом продължавам да пътувам из страната и досега не съм се задържала никъде за повече от два месеца, предполагам, че повече обичам да съм в движение. Падам си екстремна личност.
- Къде сте родена?
- Не знам.
- А родителите ви?
- Не знам дали имам такива.
- Нямате ли братя, сестри?...
- Дори и да имам... Не ги познавам. Не знам за такива.
- Ами други роднини?
- Ще ми се да знам.
- Изобщо имате ли минало?...
- Хах... И аз това се питам.
- Разкажете.
- Когато бях на 16, се събудих зад един склад в Маями Бийч, цялата в рани и кръв, а главата ме болеше ужасно. Сякаш някой ме беше цапардосал отзад по тила с бейзболна бухалка. Но най-лошото беше, че не помнех как се бях озовала там. Щом осъзнах, че всъщност не помня абсолютно нищо от този момент назад, се паникьосах и обърках тотално. Благодарение на предчувствия, успях горе-долу да навържа някаква сюжетна линия на живота си. Най-силното предчувствие беше, когато в себе си намерих писмо, адресирано до Ардел Сейнт Луис. Щом прочетох името, изпитах силно дежа ву и просто знаех, че това е моето име. Името на подателя обаче не ми говореше нищо, както и адресът, на който отидох, с надеждата да намеря този „Пол”, който, надявах се, щеше да разбули мистерията около моята персона. За мое огромно съжаление, щом пристигнах в дома му, го намерих да лежи мъртъв във хола... Това беше голям шок за мен. Помня, че можех единствено да хълцам до трупа на непознатия, без да мога да се осъзная... Но както и да е. Успях да се окопитя и благодарение на доста съмнителни пособия, които намерих в къщата на този човек, си фалшифицирах документи (не знаех откъде изобщо знам как да го направя), взех автоматичния пистолет, който намерих и откраднах Опела, който беше паркиран в двора. Знаех, че това беше грешка, тъй като полицията можеше да направи връзка между убития мъж и липсващата му кола и щеше да стане лошо, затова я изоставих на една магистрала и тръгнах да пътувам на стоп. Открих, че имам хубав глас, мога да пея и, един Господ знае как, да свиря на бас китара, затова си купих една такава и това значително ме улесни в печеленето на пари.
- Какво смятате да правите отсега нататък?
- Да продължа да търся истината за миналото си.
